Съвети за оказване на първа помощ при ухапване от змия
В света са познати приблизително 2500 видове змии, от които около 20% отровни. В България се срещат няколко вида (18 вида) отровни змии, като при своевременна лекарска намеса вероятността от смъртен изход е нищожна. Основна опасност представляват внесените от други държави отровни змии, които се отглеждат от частни лица и при инцидентно ухапване могат да причинят смърт до минути.
Най-често отровата атакува кръвообращението – увеличава се пропускливостта на съдовата стена, следствие на което течностите се преразпределят от кръвното русло към извънсъдовото пространство. Първоначално се появява оток в мястото на ухапването, а впоследствие е възможно и рязко спадане на кръвното налягане (хипотония).
Голяма част от познатите змийски отрови оказват литично (разрушително) действие върху кръвните клетки. Възможно е засягане на централната или периферната нервна система, бъбреците, както и хеморагии (кръвоизливи) от различни органи (кървене от носа, храчене на кръв, кръв в изпражненията-мелена, кръв в урината-хематурия и други).
В мястото на ухапването се различават ясно две точки на разстояние 0,5 до 1 см. В рамките на 10-15 минути засегнатият участък придобива червен до синьо-лилав цвят, който може да премине и в черен (сигнал за започнал некротичен процес). Кожата е топла при допир и с изразен оток.
Най-често в рамките на 30 минути се появават различни по степен системни прояви – отпадналост, главоболие, стомашно-чревни оплаквания (гадене, повръщане, диария, коремни болки), студена пот, в по-редки случаи смущения в говора, равновесието и загуба на съзнание. Най-голяма опасност представляват ухапванията в областта на главата и по-добре кръвоснабдените участъци от тялото.
Възможно е развитието на анафилактичен шок, който се изразява в рязко спадане на кръвното налягане, учестен пулс, промени в честотата на дишането, студена пот, загуба на съзнание.
Оказване на първа помощ при ухапване от змия?
На първо място е от значение да не се правят опити за изсмукване на отровата от мястото на ухапване, тъй като е възможно проникването и през микролезии в устната кухина. Погрешно е силното пристягане над засегнатия участък, с цел забавяне разпространението на отровата в организма, тъй като се редуцира значително кръвообращението в тази област и съответно се създават условия за некротизиране на тъканите.
Препоръчва се предварително почистване на мястото на ухапване с дезинфектант, след което се поставя марля и се увива с бинт засегнатият участък. От значение е обездвижване на пострадалия участък от тялото, когато това е възможно, с цел намаляване възможността за разнасяне на отровата. Поставянето на студен компрес върху засегнатия участък има за цел да предизвика свиване на кръвоносните съдове.
При всеки ухапан от змия пациент е необходимо поставяне на противотетаничен серум. За поставянето на антидотен серум е необходимо идентифициране на вида змия, тъй като срещу различните отрови се прилагат различни серуми. Инжектирането на антидотен серум се провежда в лечебно заведение, поради опасността от развитие на анафилактивен шок.
Половината от количеството антидотен серум се инжектира около мястото на ухапването, а другата половина в близко разположен мускул – най-често на бедрото или в рамото. При затегнато протичане е възможно да се наложат повторни апликации от антидотния серум.
Значение за пострадалия има мястото на ухапването, количеството и качеството на попадналата в организма отрова, теглото и здравословното състояние на пациента, алергична предиспозиция, възраст и други. Своевременното оказване на лекарска помощ е от решаващо значение за пострадалите.
Пепелянката (Vipera ammodytes) е по-разпространения вид от двете отровни змии. Среща се по топли, припечни склонове в цялата страна до около 1450 m в планините. Има рогче на върха на муцуната, тялото достига до ок. 85 cm.
Усойницата (Vipera berus) се среща в главно планините между 1000 и 2700 m. В Източна Стара планина и Лудогорието се среща и на по-ниска надморска височина, но като цяло срещите с този вид в СИ България са много редки. Обитава влажни планински ливади обрасли с храсти, по-рядко се среща в дерета и гори. Няма рогче на върха на муцуната, тялото достига до около 70 cm.
Източник: puls.bg, nmnhs.com
Много полезна статия, тъкмо за наближаващото лято!