Повече за витамините и полезността на плода праскова
Дълго време за родина на прасковата погрешно се е смятала Персия (Иран), откъдето и латинското наименование — Persica. Това се дължи на обстоятелството, че от древни времена прасковената култура е била застъпена в Персия и оттам е била пренесена в европейските страни. Едва в края на XIX век благодарение на изследванията на редица учени е установено, че прасковата произхожда от Китай. Доказателство за това е, че прасковата никога не е съществувала в диво състояние в Иран, а в Китай е намерено голямо разнообразие от диви праскови дори на височина до 2000 м над морското равнище.
Кога точно прасковата е пренесена в България, не се знае. Предполага се, че това е станало към началото на новата ера. При пренасянето й в Гърция и Рим тя е била внесена и в пределите на нашата страна главно покрай Черно море и в Тракия където е имало гръцко население.
У нас прасковата получава широко разпространение след 9. IX. 1944 г. със засаждането й на големи площи в ТКЗС и ДЗС.
По стопанско значение и площ прасковата в нашата страна заема трето място сред овощните видове.
Голямото сортово разнообразие на прасковите с различно време на зреене — от юни до края на септември — дава възможност те да бъдат използувани сравнително продължително време в прясно състояние.
Плодовете на най-разпространените сортове праскови у нас съдържат 86,9% вода, 11,3% въглехидрати (от тях 9,4% захари, в които преобладава захарозата — 6,5%). Установено е, че по-голямо количество захари съдържат плодовете на по-къснозреещите сортове праскови с плътна месеста част и сраснала костилка. Прасковите съдържат 4,3 % пектин, 0,6 % целулоза и 0,61 % киселини (лимонена и ябълчна). От минералните вещества в прасковата най-голямо е съдържанието на калий —239 мг %- Освен това тя съдържа и фосфор — 31,8 мг %, калций — 23,2 мг %, магнезий — 7,7 мг%, желязо — 1,3 мг % и натрий — 0,8 мг%. Съдържа и микроелементите кобалт, йод, флуор, селен, и др.
Витамин С в прасковите е средно 8 мг%, каротин — 0,21 мг%, витамин РР — 0,80 мг<у0 и в по-малки количества са витамините В1; В2, биотин, пантотепова киселина и фолиева киселина. Макар че не са в голямо количество, те са нейна важна съставна част. Прасковите с червен, оранжев или жълт цвят са по-богати с каротин.
С разнообразното си съдържание на минерални соли, витамини, органични киселини, целулоза и ароматни вещества прасковите усилват отделянето на стомашен сок, с което се подобрява смилането на храната.
От прасковите се приготвят различни сладкиши, консервират се под формата на компот, нектар, конфитюр, сироп, желе, сладко, мармалад и др. Нектарът от праскови е много полезен, тъй като не съдържа целулоза и може да се консумира и от малки деца, и от тези, които имат стомашно-чревни смущения.